Дневникът на една харкивчанка
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив*, PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка Анна Гин.
23 март
Ще ви развеселявам отвреме-навреме, както предлагат психолозите. Димка споделя, че даже в скривалищата хората желаят да се усмихват.
Реши Анна (сиреч – аз) да се разноски с кучето край величествения Днипро. Да подиша речен въздух, да се наслаждения на архитектурата, и, почтено казано, да си купи туй-онуй, да вземем за пример – гащи и чорапи. Защото от бельото имам единствено банския.
В град Днипро в този момент пребивавам някъде в покрайнините. Моите другари описват митове за степента на моя топографичен кретенизъм. За седмицата, откогато съм тук, по този начин и не разбрах на кой бряг на реката пребивавам – на левия или десния.
Валик ми споделя: „ Просто погледни от коя стана е Днипро “. Погледнах. И от двете страни, да му се не види! Ами караш колата по моста, а реката е и оттук, и от другата страна, в действителност.
Обаче нали съм от Харкив. Ние не се предаваме. Направо споделих на Гугъл: " Крайбрежното шосе на Днипро. Няма значение от коя страна. ".
И тази тъпа патка в моя навигатор, несъмнено е маскиран съветски главнокомандващ – ме поведе… към Чернобаевка, заклевам се. (По това време край Чернобаевка се водят най-жестоките борби – Б. пр.).
Тя ми изкомандва 15 пъти наляво, 42 пъти – надясно, подреди да напусна кръговото и да направя завой на 180 градуса. И по пътя ме натика в две задънени улици.
Карам и дублирам на глас „ па-ля-нъ-ця “ (тест за съветските шпиони и диверсанти, които не могат да произнесат тази украинска дума, която значи „ питка “, без акцент. И по това се познават. И се провалят. – Б. пр.) Защото в случай че някой следи придвижването ми, няма да ме спасят нито харкивските ми номера, нито харкивското „ шо “ вместо „ шчо “. Толкова безредно могат да се движат единствено гости от Саратов.
След 20 минути на това " квест-пътешествие " моят доберман стартира да вие на задната седалка - от невъзможност. И тук, несъмнено, опряхме във военен пост.
Попаднахме на доста смислено момче, доста положително. То се усмихна с схващане и махне с ръка в посока Гренландия – сиреч, крайбрежното шосе е някъде там.
И пристигнахме където би трябвало.
Днипро тук е доста необятен и огромен, напряко „ реве и стене “ (цитат от стихотворението на Тарас Шевченко „ Реве и стене Днипр необятни “- Б. пр.).
И хората са неповторими. Хектор получи толкоз похвали, че даже си смени походката – от нормалния си галоп мина към възвишен тръс.
Ето, една двойка с детенце се е спряла на 10-ина метра от нас, аз трескаво се пробвам да ги заобиколя, а те ми викат: “Ние ви чакаме, желаеме да се снимаме с вашия красавец-доберман! “
" Шок-контент ", както споделя дъщерята ми. Трябва да призная, че в Харкив в никакъв случай не ни се е случвало такова нещо.
На паркинга видях една госпожица и се гипсирах, виждам я и не мога да проумея какво тъкмо ме обездвижи.
А след това загрях: гримирана е. Елементарен грим – мигли, вежди, устни. А усещам, че не е слязла от колата, а от някаква паралелна действителност.
Помислих си: добре, че си взех гребена, в този момент съм сресана.
Научих се по тембъра на маминия глас да дефинирам количеството взривове в нашия квартал Салтиковка. Днес мама се усмихваше и печеше къс. Значи, там е релативно безшумно.
Татко споделя: „ Победата ще е скоро. Усещам. “ А този остарял евреин има отличен усет.
Е, добре, би трябвало да се връщам. По дяволите, трябваше да ръся трохи от прозорчето на колата (като Хензел и Гретел - да намерят противоположния път - бел.пр.) Вече ме е боязън да се осланям на патката в навигатора. Пак ще ме завлече в Чернобаевка.
P.S. Подарявам навигатор – единствено за руски граждани!
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка Анна Гин.
23 март
Ще ви развеселявам отвреме-навреме, както предлагат психолозите. Димка споделя, че даже в скривалищата хората желаят да се усмихват.
Реши Анна (сиреч – аз) да се разноски с кучето край величествения Днипро. Да подиша речен въздух, да се наслаждения на архитектурата, и, почтено казано, да си купи туй-онуй, да вземем за пример – гащи и чорапи. Защото от бельото имам единствено банския.
В град Днипро в този момент пребивавам някъде в покрайнините. Моите другари описват митове за степента на моя топографичен кретенизъм. За седмицата, откогато съм тук, по този начин и не разбрах на кой бряг на реката пребивавам – на левия или десния.
Валик ми споделя: „ Просто погледни от коя стана е Днипро “. Погледнах. И от двете страни, да му се не види! Ами караш колата по моста, а реката е и оттук, и от другата страна, в действителност.
Обаче нали съм от Харкив. Ние не се предаваме. Направо споделих на Гугъл: " Крайбрежното шосе на Днипро. Няма значение от коя страна. ".
И тази тъпа патка в моя навигатор, несъмнено е маскиран съветски главнокомандващ – ме поведе… към Чернобаевка, заклевам се. (По това време край Чернобаевка се водят най-жестоките борби – Б. пр.).
Тя ми изкомандва 15 пъти наляво, 42 пъти – надясно, подреди да напусна кръговото и да направя завой на 180 градуса. И по пътя ме натика в две задънени улици.
Карам и дублирам на глас „ па-ля-нъ-ця “ (тест за съветските шпиони и диверсанти, които не могат да произнесат тази украинска дума, която значи „ питка “, без акцент. И по това се познават. И се провалят. – Б. пр.) Защото в случай че някой следи придвижването ми, няма да ме спасят нито харкивските ми номера, нито харкивското „ шо “ вместо „ шчо “. Толкова безредно могат да се движат единствено гости от Саратов.
След 20 минути на това " квест-пътешествие " моят доберман стартира да вие на задната седалка - от невъзможност. И тук, несъмнено, опряхме във военен пост.
Попаднахме на доста смислено момче, доста положително. То се усмихна с схващане и махне с ръка в посока Гренландия – сиреч, крайбрежното шосе е някъде там.
И пристигнахме където би трябвало.
Днипро тук е доста необятен и огромен, напряко „ реве и стене “ (цитат от стихотворението на Тарас Шевченко „ Реве и стене Днипр необятни “- Б. пр.).
И хората са неповторими. Хектор получи толкоз похвали, че даже си смени походката – от нормалния си галоп мина към възвишен тръс.
Ето, една двойка с детенце се е спряла на 10-ина метра от нас, аз трескаво се пробвам да ги заобиколя, а те ми викат: “Ние ви чакаме, желаеме да се снимаме с вашия красавец-доберман! “
" Шок-контент ", както споделя дъщерята ми. Трябва да призная, че в Харкив в никакъв случай не ни се е случвало такова нещо.
На паркинга видях една госпожица и се гипсирах, виждам я и не мога да проумея какво тъкмо ме обездвижи.
А след това загрях: гримирана е. Елементарен грим – мигли, вежди, устни. А усещам, че не е слязла от колата, а от някаква паралелна действителност.
Помислих си: добре, че си взех гребена, в този момент съм сресана.
Научих се по тембъра на маминия глас да дефинирам количеството взривове в нашия квартал Салтиковка. Днес мама се усмихваше и печеше къс. Значи, там е релативно безшумно.
Татко споделя: „ Победата ще е скоро. Усещам. “ А този остарял евреин има отличен усет.
Е, добре, би трябвало да се връщам. По дяволите, трябваше да ръся трохи от прозорчето на колата (като Хензел и Гретел - да намерят противоположния път - бел.пр.) Вече ме е боязън да се осланям на патката в навигатора. Пак ще ме завлече в Чернобаевка.
P.S. Подарявам навигатор – единствено за руски граждани!
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ